бщо казано, идеята на немският археолог Шлиман, комуто за целите на изследователската дейност през целия му живот се е налагало да изучава множество езици на различни народи и етнически групи, се свежда до даване приоритет на възприемането на "голямата картина", която представлява един език. Това ще рече, че за разлика от класическите методи за езиково обучение, при които ние се записваме в курс, където се следва някаква програма, напредваща "от частното, към общото", съветът на Шлиман е да възприемем дедуктивния подход и да се опитаме да асимилираме езика изцяло, като се спираме на детайлите само в смисъл на доуточняване на езиковите особености, но без обучението да се фокусира специално върху тях. Нещо повече - според Шлимановата идея най-добре е да ни бъде предоставена свободата ние сами да си направим необходимите изводи, касаещи морфологичните и синтактичните особености, а не това да се превръща в "гръбнак на процеса" на усвояването, който ни се натрапва от учебната програма. С други думи - ние трябва да се опитаме да учим езика така, както малкото дете възприема езиковите стереотипи от своята майка. Oбаче, ученето на езика от родната майка предполага емоционална привързаност, каквато в реалния живот трудно можем да очакваме от другиго. Шлиман, който е бил заможен човек, е заплащал на местни хора, с които да тренира комуникативните си способности на техния език, като това са били не само и не толкова учители, а преди всичко събеседници, с които той интензивно общувал всеки ден по няколко часа. Резултатите са били изненадващи - езиците, с които Шлиман се е захващал, тъй съумявал да усвои напълно само за по няколко месеца.
Мисълта за метода, на който се основава настоящата технология - представена тук в нейната онлайн версия, - е възникнала у Хайнрих Шлиман в момента, в който той е бил затруднен да намери подходящ човек, с когото да провежда разговори на новогъцки. Немският археолог е бил добре подготвен по античен гръцки, който - както знаем - се различава съществено от новогръцкия, а усвояването на последния изведнъж се е оказало неотложно, предвид археологическите проучвания на гръцка земя. Следователно, било е нужно да се приложи изпитаната процедура на всекидневното събеседване, с която не много преди това Шлиман бил усвоил италианския. Търсеният събеседник по новогръцки е трябвало естествено да бъде човек, комуто това е родния език, т.е. грък, но при това той е трябвало и да владее добре някой от езиците, по които Шлиман е бил подготвен: немски, френски, английски, италиански и т.н. За съжаление в онези времена това се оказало почти неизпълнима задача - повечето гърци били ориентирани в езиковата си подготовка към турския, арабския, арменския или еврейските езици. Тогава Шлиман си купува една книга на новогръцки, която е била наскоро преведена от френски и с чийто оригинал археологът разполагал. Касае се за популярна адаптация на "Дафнис и Хлоя" - известната творба на античния гръцки автор Лонгус. Адаптацията е била направила значително по-лесно и разбираемо повествованието на класическото произведение и се оказала много подходяща за учебни цели.
Така Шлиман поставя пред себе си двете издания и след месец паралелно четене той вече е знаел новогръцки в размера, който можел да му даде превода. Доусъвършенствуването на новия език археологът постигнал чрез общуване в средата на гръцкото обкръжение, но дори и да не би бил заобиколен от хора, които говорят гръцки, той е щял - не ще и съмнение - да осъществи начинанието си, като прочете по този паралелен начин още няколко преводни книги през следващите няколко месеца. Това е метод, при който преводачът обучава читателя и при който читателят в крайна сметка се оказва въоръжен със знанията, които самият преводач може да му даде.
Досегашният опит показва, че езиковото обучение по метода на Шлиман може да увеличи своята ефективност, ако разполагаме с два или повече различни превода на един и същ оригинален текст. Съпоставянето на двата превода и сравняването на различните начини, по които може да се предаде една и съща сюжетна идея, е също мощно средство за усвояване на езиковите особености. Различията пробуждат впечатлителността, а тя на свой ред е най-сигурната гаранция, че материята ще бъде усвоена.
A. Б.
