1. С просто бъдеще време (The Future Tense) и бъдеще време в миналото (The Future in the Past)

Просто бъдеще време трябва да употребяваме, когато говорим за неща от бъдещето, които не можем да контролираме (а не за неща, които сме решили да извършим)

Например в четивото "Малката гъсарка" [линк] (линковете тук са невалидни, само примерни!), девойката се страхува за бъдещето, което не може да контролира, защото се намира под властта на коварна злосторница и се пита, какво ли ще й се случи (какво ли я очаква в бъдещето):

с просто бъдеще време

" Alas! what will become of me?"

- Горко ми! Какво ще стане с мен?

с бъдеще време в миналото

" I was terrified. What would happen to me?"

- Бях ужасена. Какво ли щешe да се случи с мен?

Другият типичен случай, подходящ за употреба на просто бъдеще време е, когато решаваме да извършим нещо в момента на говоренето (а не сме взели решението предварително).

Например в четивото "Лисица и котка" [линк] котката среща лисицата и в момента решава да я заговори, тъй като тя е видна личност и познанството с нея би било полезно:

с просто бъдеще време

"The fox is clever, and is talked of in the world a good deal. I will speak to him. "

- Лисицата е умна и навсякъде по света все за нея приказват. Ще поговоря с нея. 
(Заб. В англоезичния фолклор лисицата е обикновено в мъжки род.)

2. С близко бъдеще време (be going to) и близко бъдеще време в миналото

Когато говорим за вече взети решения да се извърши нещо в бъдещето, т.е. за предварителни намерения, трябва да употребяваме близко бъдеще време.

Например в четивото "Глупавият Ханс" [линк] братята питат Ханс какво възнамерява, какво е намислил да прави с мъртвата врана, която носи със себе си:

с близко бъдеще време

" Dullard! " exclaimed the brothers, " what are you going to do with that? "

- Глупчо! - извикали братята. - Какво смяташ да правиш с това? (Какво ще правиш с това?)

Когато е налице някакъв факт в настоящето, който ни подсказва, какво ще се случи в бъдещето:

с близко бъдеще време

" The boat is full of water. It is going to sink! "

" Лодката е пълна (се напълни) с вода. Ще потъне! "

с близко бъдеще време в миналото

" The boat was full of water. It was going to sink! "

" Лодката беше пълна (се беше напълнила) с вода. Щеше да потъне! "

3. С просто сегашно време (The Present Tense) и просто минало време (The Past Tense)

Можем да изразим бъдещо събитие с просто сегашно (или минало) време, когато по смисъла се разбира, че събитието се очаква в бъдещето (или в бъдещ момент в миналото). На български обикновено се превежда с бъдеще време (съответно бъдеще в миналото), но също и със сегашно (съответно минало време):

Например в четивото "Лорд Петер" [линк] се говори за обичайно повтарящо се действие в бъдещето "whenever I lend" (всеки път, когато заема), изразено чрез просто сегашно време "I can get" (буквално: мога да получа):

с просто сегашно време

The eldest, who was to have first choice, he took the pot; "for," said he,
 whenever I lend the pot to any one to boil porridge, I can always get 
 leave to scrape it. "

Най-големият, който имал правото да избира пръв, взел гърнето; "Защото - казал той, 
-  всеки път, когато заема гърнето на някого да си свари каша, за мен ще има (може да получа)
 остатък за изгребване. "

с просто минало време

The eldest remembers: " I took the pot for I knew, 
 whenever I lent the pot to any one to boil porridge, I could always get 
 leave to scrape it. "

Най-големият си спомня: " Аз взех гърнето, защото знаех - 
 всеки път, когато заема гърнето на някого да си свари каша, за мен щеше да има (можех да получа) 
 остатък за изгребване. "

4. Със сегашно продължително време (The Present Continuous Tense) и минало продължително време (The Past Continuous Tense)

Можем да изразим бъдещо събитие със сегашно продължително време, когато по смисъла се разбира, че събитието се очаква в бъдещето. На български се превежда с бъдеще или сегашно време, като и в двата случая има смисъл на (се подразбира) бъдещо събитие.

Например в четивото "Пътешествията на двете жаби" [линк] жабата говори за действието, което възнамерява да извърши в близкото бъдеще, като употребява сегашното продължително време на глагола "go" (отивам, вървя):

със сегашно продължително време

" Kioto is exactly like Tokio. I am going back home," he added. 

- Киото е съвсем същият като Токио. Аз се връщам (ще си ходя) вкъщи - добавила тя.
(Заб. В англоезичния фолклор жабата е обикновено в мъжки род.) 

с минало продължително време

The first frog said that he was going back home. 

Първата жаба казала, че (ще) се връща в къщи (възнамерява да се върне). 

Внимание: Да не се бъркат сегашното и миналото продължително време на глагола "go" (I am going, I was going) с близко бъдеще време, съответно близко бъдеще време в миналото (I am going to ..., I was going to ...), защото тук липсва инфинитивът на друг глагол!

5. С бъдеще продължително време (The Future Continuous Tense) и бъдеще продължително време в миналото (The Future Continuous Tense in the Past)

Можем да изразим бъдещо събитие с бъдеще продължително време, когато говорим за събития, които е доста вероятно да се случат (почти сме сигурни, че ще се случат). На български се превежда с бъдеще време.

Например в четивото "Котаракът, който станал горски управител" [линк] лисицата говори за действието, което е сигурна, че котаракът ще извърши - да се нахрани, защото знае времето, когато това се върши всеки ден:

с бъдеще продължително време

" Presently he will be taking his food. 

- След малко той възнамерява да се храни (ще се храни). 

Другият типичен случай, подходящ за употреба на бъдеще продължително време е, когато когато говорим за действия, които ще ще се вършат през някакъв период от време в бъдещето, за да подчертаем продължителността на тези действия:

с бъдеще продължително време

 I have to water the garden. Tomorrow I will be doing it all day. 

 Трябва да полея градината. Утре ще се занимавам с това целия ден. 

с бъдеще продължително време в миналото

 I had to water the garden. I would be doing it all day. 

 Трябваше да полея градината. Това щеше да ми отнеме цял ден. 

6. С израза "be about to" и инфинитива на главния глагол

Можем да изразим бъдещо събитие със сегашно време на глагола "be" (съм) плюс израза "about to" плюс инфинитива на глагола, който изразява същинското действие, което ще се извърши. Този начин използваме, за да изразим съвсем близко бъдеще, т.е. събитие, което всеки миг предстои да се случи.

със сегашно време на глагола "be" (съм) плюс израза "about to" плюс инфинитива на главния глагол

 It is just about to start raining. 

 Всеки момент ще завали. 

с минало време на глагола "be" (съм) плюс израза "about to" плюс инфинитива на главния глагол

 It was just about to start raining. 

 Всеки момент щеше да завали. 

7. С израза "be to" и инфинитива на главния глагол

Можем да изразим бъдещо събитие със сегашно или минало време на глагола "be" (съм) плюс частичката "to" плюс инфинитива на глагола, който изразява същинското действие, което ще се извърши. Този начин се използва главно в официалния писмен английски, в пресата, радиото и телевизията, за да се съобщи за предстоящи официални събития. На български обикновено и в двата случая се превежда със сегашно време:

със сегашно време на глагола "be" (съм) плюс частичката "to" плюс инфинитива на главния глагол

 The Minister travels to Rousse today, where he is to open the new Opera Theatre. 

 Днес министърът заминава за Русе, където ще открие сградата на новата опера. 

с минало време на глагола "be" (съм) плюс частичката "to" плюс инфинитива на главния глагол

 On Monday the Minister travelled to Rousse, where he was to open the new Opera Theatre. 

 В понеделник министърът отпътува за Русе, където ще открие сградата на новата опера. 

В пети и шести модул, чрез сравнителен анализ на по-сложни двуезични четива, ще усъвършенстваме знанията за употреба на глаголните времена в действителен и страдателен залог и в различните наклонения, а в приложението ще бъдат показани формите на мнозинството от неправилните глаголи в английския език.