There was once upon a time an emperor who had three sons, and in his yard a golden apple-tree, which flowered and ripened every night; but somebody robbed it, and the emperor was utterly unable to discover who the robber was. Once he was conversing with his sons, and said to them:

'I do not know where goes the fruit from our apple-tree.'

Then the eldest son answered him:

'I will go tonight to see who takes it.'

When it became dark, the eldest son did as he had said: went out, and lay down under it. Well, when the apples began to ripen in the course of the night, slumber overtook him, and he fell asleep; and when he awoke at dawn he looked but where were the apples? Taken away! When he saw this, he went and related all to his father just as it really happened. The second son said to his father:

'I will go tonight to watch, that I may see who takes it.'

But he, too, watched it even as the first one.

Живял някога един цар, който имал трима сина, а в градината му имало едно дърво със златни ябълки, което цъфтяло и давало плод всяка нощ, но някой го обирал и царят никак не можел да открие кой е крадецът. Един ден, като разговарял със синовете си, той им казал:

— Не мога да разбера къде изчезват плодовете на нашата ябълка.

Тогава най-големият син казал:

— Аз ще ида нощес да видя кой ги бере.

Като се стъмнило, най-големият син сторил каквото обещал: отишъл и легнал под дървото. Ала щом ябълките започнали да узряват с напредването на нощта, дрямка го налегнала и той заспал, а когато се събудил на зазоряване, погледнал, но къде били ябълките? Били обрани! Като видял това, той отишъл при баща си и му разказал всичко, както си било. Вторият син казал на баща си:

— Довечера аз ще ида да пазя, пък може да разбера кой взима ябълките.

Но и той ги опазил колкото първия.